Александрийската библиотека в контекста на Античността и модерното време II


След смъртта на Александър Велики през 323 пр.н.е. контролът на Египет се поема от неговия бивш генерал Птолемей I Сотер, който възнамерява да установи голям учебен център в Александрия. Резултатът от този проект е библиотеката в Александрия, която се превръща в интелектуалното бижу на античния свят.
Малко е известно за физическия облик на библиотеката, но се предполага, че по времето на своя апогей тя е съхранявала повече от 500 000 папирусни свитъка с литературни произведения, исторически текстове и архиви в областите право, математика и естествени науки.

Библиотеката и нейния изследователски институт привличат учени от цялото Средиземноморие, много от тях живеят в Александрия и околностите и се издържат с правителствени стипендии, докато се отдават на изследователска работа. Сред изтъкнатите академични личности на библиотеката в различни времена могат да се споменат имената на Страбон, Евклид, Архимед.

За дата на унищожението на Античната библиотека е приета 48 пр.н.е., когато тя е опожарена вследствие на нападението и подпалването на Александрийското пристанище от Юлий Цезар по време на битка с египетския владетел  Птолемей  XIII.  
Някои учени смятат, че библиотеката е продължила да съществува и след пожара, до края на 270 г. н.е. по време на управлението на император Аурелиан. Други вярват, че е съхранена дори до IV век.
В исторически план почти всички архиви, в Антична Александрия са съставени от папирусни свитъци. Не може да се определи точният им брой, поради различните сведения в различни исторически извори: те са 40 000 (според Сенека) и варират до 700 000 папирусни свитъка. Тези разлики силно навеждат на мисълта за грешка на преписвачите от гръцки.

Александрийската библиотека е съществувала в атмосферата на културен и търговски подем, тя не е била изолирана институция, но е подържала връзки с много други изключителни антични библиотеки, някои от които ще спомена тук.

1.   БИБЛИОТЕКАТА НА АШУРБАНИПАЛ

Една библиотека с уникално историческо и културно значение е библиотеката на Ашурбанипал. Тя е най-старата позната библиотека в света, създадена е през VII век пр.н.е. за “кралското съзерцание” на Асирийския владетел Ашурбанипал. Местопложението й е в град Ниневия , днешен Ирак. В нея се намирало находище от около 30 000 клиновидни писма, организирани тематично. Повечето заглавия в този ценен архив се състоят от архивни документи, религиозни ритуали и заклинания, научно-изследователски текстове. Също така библиотеката съхранява и множество литературни произведения, включително известният “Епос на Гилгамеш”, на възраст 4000 г.
Обичащият книгите цар Ашурбанипал създава библиотеката си разграбвайки произведения от Вавилон и други територии, които завладява в войските си.
По-късно, в средата на XIX век, археологически разкопки се натъкват на руини от тази библиотека, в момента по-голямата част от нейните артефакти и архиви се намират в Британския музей в Лондон.
Интересно е да се отбележи, че дори и Ашурбанипал да се е сдобивал с повечето произведения чрез грабежи, той е бил доста разтревожен след тях. Надпис на един от текстовете гласи, че който открадне “тази плочка, боговете да го прокълнат и да изтрият неговото име, неговото семе и земята му”.

2. БИБЛИОТЕКАТА В ПЕРГАМ

Тя е издигната през същия период като Александрийската библиотека от член на династията на Аталидите, намира се в днешна Турция. Тя е била някога хранилище на ценни -около 200 000 свитъци. Интересно за нея е, че се е намирала в храмовия комплекс на богинята Атина, старогръцката богиня на мъдростта. Предполага се, че библиотеката в Пергам се е състояла от четири зали, в три от тях са разполагани архивите й, а една е служила за приемна и гостна за провеждане на академични конференции и празненства.
Според един античен римски хроникьор, Плиний Стари, бибиотеката в Пергам става толкова известна, че се приема за “силна конкуренция” на Александрийската библиотека.
Факт е, че и двете библиотеки имат световна слава и се стремят да събират и съхраняват най-пълните текстове и антични документи. Освен това те установяват и антични учебни школи за мислене и критика. Някои истории разказват, че египетската династия на Птолемеите задържала пратки с папирусни свитъци, предназначени за износ, надявайки се така да намали потенциала на Пергамската библиотека. Като резултат градът по-късно става водещ в производството на пергамент.

3.   ТРАЯНСКИЯТ ФОРУМ


Около 112 г. от н.е. римският император Траян завършва строежа на просторен и разнороден комплекс в сърцето на Рим. Това е Траянският Форум, чийто античен облик на великолепие се допълва от площади, пазари, религиозни храмове, както и една от най-известните библиотеки в Римската империя. Сградата на библиотеката била разделена на две части – едната помещавала творбите на латински, а другата съхранявала колекциите на гръцки език. Залите били разположени от другата страна на великолепната Траянска колона – паметник, построен да овековечи военните постижения на императора. И двете отделения на библиотеката били елегантно изработени от бетон, мрамор и гранит. Те включвали просторни централни читални зали, както и две нива на беседки обрамчени с книжни етажерки, които съхранявали общо 20 000 свитъци. Историците не са уточнили кога точно Траянската библиотека  спира да съществува, но тя все още се споменава в исторически извори от V век, което предполага, че е съществувала поне 300 години. 

---------------------------------------------------------------
Приложения: 
Траянският форум - Джон Харпър 








библиотеката в Пергам 





Comments