Библиотеките и архивите са били известни на много антични цивлилизации - в
Египет, Месопотамия, Сирия, средна Азия, Гърция. Най-ранните такива институции,
съхраняващи знанието, били от местен и регионален произход и се вълнували на
първо място от запазването на личната си традиция и културно наследство.
Идеята за световна библиотека, като тази в Александрия, се зародила след
като гръцките школи започнали да разширяват и обогатяват светогледа си.
Гръцките учени гледали с възхищение на достиженията на техните съседи от
Ориента, особено на Египет. Така в тях се поражда стремежа да изследват отблизо
знанието и културата на Ориента. Според много исторически документи гръцки
книжовници и историци са посещавали Египет с цел придобиване на знания, някои
от тях са: Херодот, Платон, Теофраст, Евдокс от Книд.
Облика на антична библиотека в Александрия е свързан с името на нейния
основоположник - Деметриус от Фалерон, който през 297 пр.н.е. става близък
помощник и съветник на владетеля Птолемей I Сотер. През 295 пр.н.е. той възлага на Деметриус
задачата да издигне библиотеката и прилежащият музей. В “Писмо от Аристеас” се
казва:
“ Деметриус…имал
на свое разположение голям бюджет, за да събере, ако е възможно, всички книги
на света…”
Според други исторически извори, целта на библиотеката е да бъде хранилище
на Световното знание и да има статут на световна библиотека.
Несъмнено обаче, най-голяма част от фонда на александрийската библиотека се
състоял от Гръцки литературни произведения. Една от най-важните й придобивки
били трудовете на Аристотел.
I.
БИБЛИОТЕЧЕН АРХИВ И РАЗРАСТВАНЕ
Много легенди разказват за начините по които библиотеката се е сдобивала с
ценните си архиви в Античността. Една история, документирана от Гален в
трудовете на Хипокрит, разкрива как Птолемей III успява да се сдобие с
оригинални текстове на велики драматически поети - Есхил, Софокъл и Еврипид.
Тези ценни текстове били на съхранение в Атинските държавни архиви и не било разрешено
да се изнасят. Птолемей 3 обаче убедил Атинските управители да му дадат назаем
оригиналните произведения, за да ги копира. Огромната сума от 15 таланта сребро
била депозирана в Атина, като залог за безопасно връщане. След това царят решил
да задържи оригиналите въпреки уговорката, и на тяхно място върнал копията.
Такива незаконни методи за събиране на ресурси, били допълнени от покупка
на книги от различни места, особено от Атина и остров Родос, които подържали
най-големите книжни пазари на епохата. Понякога библиотечните колектори купува
различни варианти на едни и същи произведения, напр. на Омировите творби.
Най-многобройният
друг архив на библиотеката, освен гръцкият, е бил на египетски. Вярва се, че
Птолемей е окуражавал египетските свещенослужители да събират записи и текстове
от собствената си традиция и културно минало, и да ги направят достъпни за
гръцките учени и книжовници, живеещи в Египет.
Освен огромният
архив от гръцки и египетски произведения и текстове, има доказателства, че библиотеката
е притежавала множество творби на други на нации. През ранният III век пр.н.е. халдейският свещеник на име Беросус, написал
на гръцки език история на Вавилон, Неговата книга бързо станала известна в
Египет, където вероятно била използвана от гръцки историк.
Според Плиний Стари, Хермипус от Александрия написал многотомно
произведение за Зороастризма, което също станало част от архива на
библиотеката. В неизчерпаемото хранилище на знания можело да се открият дори
будистки текстове, в резултат от взаимообмена между индийския император Ашока и
учени от Александрия.
Друг интересен факт е, че превода на петокнижието (Тора) от иврит на
гръцки, бил практически необходим за голямата еврейска общност в Александрия и
бил направен там. Преводът на Септуагинта - гръцката версия на еврейската
Библия, е осъществен частично през III и II век пре.н.е. и е бил вероятно направен в
Александрийската библиотека заради богатсвото от изследователски материали в
нея. Септуагинта е оцелял като най-ценният текст в преводната история.
В рамките на половин век от нейното построяване около 295 пр.н.е. колекцията
на Кралската библиотека в Александрия надхвърля определеното за книгохранилище
пространство и се налага да бъде построено допълнително помещение за съхранение
на излишните творби.
Птолемей III приспособява нова постройка, клон на библиотеката, в новата сграда,
наречена Сепареум, която била на разстояние от главният корпус.
Оценката за общия брой на книгите в античната библиотека се различава.
Най-ранните запазени исторически данни -от III век пр.н.е. - говорят за повече от 200 000 книги
(папирусни свитъци), докато един средновековен извор споменава “42 000 книги
във външната библиотека, и във вътрешната част - 400 000 книги и документи”.
Много по-голям
обем -от 700 000 книги (има се предвид папирусни свитъци), е документиран през II и IV век пр. н.е.
Римският архитект, инженер и изследовател Витрувиус, изразява своята
искрена благодарност и възхищение от архивите на Александрийската библиотека в
един исторически извор, определяйки я като “паметта на човечеството”.
© Нина Закария
Comments
Post a Comment